Мнения от родители за лагерите на Училище под звездите

“Дъщеря ми вече трета поредна година посещава летния лагер на „Училище под звездите”, като започна още когато беше на 4 г. Това е една от най-очакваните седмици за нея през лятната ваканция.

Всеки ден е изпълнен с нови приключения, интересни места и разнообразни занимания. Освен че се забавляват, децата научават много за природата, историята и света около тях. Всичко е поднесено по увлекателен и достъпен начин, така че след това с ентусиазъм ни разказва у дома какво е видяла и научила.

Лагерът съчетава игри, движение, нови приятелства и полезни знания по един наистина вдъхновяващ начин. Горещо бих го препоръчала на всички малки приключенци, които обичат да откриват света!”

“Сърдечни благодарности за прекрасното приключение, което създаде за децата с “Училище под звездите”! Александра е много впечатлена и щастлива от всичко – от “глинчарското” ателие, от “килимното” училище, от “Майка България”, от това че е споделила преживяването със своите приятели, намерила е нови, от “къщата на Мира” и най-вече – от кончетата, на които беше научила всички имена! С нетърпение ще очакваме информация за лагер с преспиване през август както и за лагера догодина!”

“Благодаря за прекрасното отношение, за любовта и вниманието към нашите деца! Сами е голям късметлия за това, че именно ти си неговия първи учител. Той беше толкова щастлив да прекара седмица в приключения с теб и приятелите си. С голям ентусиазъм ставаше всяка сутрин и вечер разказваше за преживяванията. Мисля, че този летен лагер ще го помни още дълги години.”

“Благодаря, че отново ни събра! Ти също напълни душата освен на децата, а и на нас родителите, убедена съм, че не говоря само за себе си! Вярвам, че и този пореден лагер оставя у децата спомени и емоции, които остават за цял живот, макар те да не го осъзнават още. Мисля, че най-хубавата обратна връзка, която мога да дам са думите на Л. и М., които точно миналия петък на път за вкъщи, след като си казахме довиждане с теб, се възмущаваха защо минаващи покрай нас деца плачат:
– Ама как може да плачат?! На нас днес ни беше най-хубавият ден!
– Защо? – питам аз
– Защото имаше зайчета, имаше кокошки, хранихме кончетата. После играхме в реката и с Боби направихме мост с камъни. И след това ходихме в къщата на Мира.

М. пък е впечатлен от Момчил, който му взел термоса от пропастта и не се карал на децата.

Не знам дали е достатъчно, но на мен ми се струва, че е най-доброто! Само ще допълня, че нашето семейство си планира лятната отпуска, спрямо това кога ще е лагерът на Мира. Разбира се като един досаден възрастен ще кажа, че единственият минус (в кръга на шегата) е, че е само веднъж в годината и че няма за родители, но виждам, че се работи по въпроса.”

“Искаме от сърце да ви благодарим за прекрасното изживяване, което подарихте на Дари!

Когато я взехме в последния ден и ѝ казахме, че лагерът е свършил, тя се разплака толкова искрено и тъжно. Никога досега не е реагирала така дори когато си тръгваме от морето, което обожава.

За нас това беше най-красивото доказателство колко щастлива, спокойна и обичана се е чувствала при вас.

Обещахме ѝ, че ще следим зорко за всяка следваща инициатива, която организирате, защото тя вече няма търпение отново да бъде част от нея.

Благодарим ви за грижата, отношението и всички прекрасни емоции!”

За лагер 2025-та.

Лагерът е страхотен. Крехката възраст и физика на детето ми, не го спряха да покорява и прекосява реки, планини. Освен добре подбраният и съобразен с възрастта маршрут и натоварване има постоянен контрол при движение и интеракцията с околната среда и другите деца-участници. Всички освен, че много се забавляват се грижат и помагат един на друг. Изследователската и учебна дейност вървят едновременно. А удоволствието да си с приятели е несравнимо. В течение на дневната екскурзия не получавах никаква информация, къде са, какво се случва и изобщо Live-stream info, което много ме притесни независимо от факта, че е с преподавател, педагог човек когото познавам и вярвам безрезервно отдавна. Все пак маминото-безценното се отделя, „сам-самичко” в гората, в планината ааа. Тези ми тревоги и терзания бяха разбити на пух и прах в края на деня при пристигането на буса. Тогава получих освен ясен и кратък „отчет” от организаторите и шумен, 3Д, аудио – доклад от моето и още 15 други деца, които с радост и щастливи викове допълваха пъзела на дневното приключение, даваха съвети кое да се промени в облекло, храна, раница, играчки. („ не му слагайте много неща в раницата, тежка е, а той не дава да му помагаме, иска сам да я носи”, „чушките в сандвича са бляки, в другия моля да няма”, а бонбоните в аптечката за какво помагат и лекуват? Ние ги изядохме”).

Така за една седмица малкият ми топчест наследник възмъжа и порасна – видя, научи, разбра за приятелството, за сътрудничеството, за споделянето на трудности и радости. С точната подкрепа на Мира и екипът й.

Много благодаря за преживяването. Вълнението. Догодина пак ще дойдем.

Лагер 2026

„Мамо, вече лято ли е?”
– Да, лято е.
Кога ще е лагерът тогава? Записа ме, нали? Да не ме забравят”

1 година по-голям.

По-организиран, по-сериозен и преценяващ кое е правилно, кое не много, готов да помага и предаде наученото от миналата година на новите деца в бандата. Е и пълен с енергия, която да сподели с приятелите с които е всеки ден и тези, които нетърпеливо очаква да види.

Лагерът отново беше пълен с интересни маршрути, места и походи. Всичко е организирано до последната минута, място, превоз и възможност за промяна, ако обстоятелствата налагат. Без сътресения за децата, за родителите.

Всички участници заемат тихо и спокойно своите места в буса и чакат без възражения инструкциите при тръгване. (Щом влязат в буса нещо рязко се променя – от шумните, крещящи и граничещи с жители на новооткрито племе в дълбоката джунгла децата се променят – сякаш магията на приключението ги обгръща и води).

По-високи върхове, по-дълги преходи бяха тази година. Издържаха, радваха се. Особено частите, когато точно да стане скучен, еднообразен един маршрут и Мира „вади” от ръкава изненада – дали ще е изследване на речния живот на място във водата, колко сух и тънък може да стане един водопад през лятото, а жабите освен зелени могат да са и средно кафяви на цвят.

Наученото с играта, очите, сетивата през тази седмица не мога да му прочета от никой учебник, тетрадка или книга.

Хиляди, милиони благодарности за подкрепата и напътствията и преборването на страховете („возих се на конче” вече е „яздих млад жребец. Беше ме страх в началото, защото е голям и висок, но Мира ми обясни какво е и че да се страхуваш е хубаво. Учи те”…)