Какво е Монтесори?
Във времето, в което живеем, има нужда от нов вид образование, което да развива уникални човешки умения и способности.
Монтесори методът е базиран на научните наблюдения на д-р Мария Монтесори за начина, по който децата учат от раждането си до превръщането им във възрастни и откритието, че децата жадно попиват информация от заобикалящата ги среда и ако тя предлага достатъчно възможности за учене, процесът се случва от само себе си. Затова и разработеният от нея метод следва ествественото развитие на детето, който предполага то да се учи чрез преживявания, сетивност взаимодействие със заобикалящия го свят, практика и опит, а не слушайки наставления и напътствия.
Целта на Монтесори образованието е усвояването не само на академични знания, но и развиването на социално–емоционални умения, способност за критично мислене и взимане на решения, увереност, независимост, отговорност, самостоятелност, адаптивност и кооперативност. Освен тези изключително важни за всеки човек качества, д-р Монтесори смята, че децата трябва да се научат и на уважение към себе си, другите и обкръжаващата ги среда, да придобият способности за разрешаване на конфликти и да запазят интерес за учене през целия си живот – все качества, които подготвят детето за справянето с предизвикателствата на реалния живот.
Пътят, който младите хора извървяват, докато станат възрастни, е забележителен, тъй като той засяга както усилията, които те полагат, така и трансформацията, която преживяват. Човешкото узряване отнема около 24 години и всеки един етап е различен от предходния, когато става дума за потребностите и нуждите, които ръководят детето. Във всеки един от тези етапи начинът им на учене е различен. Според д-р Монтесори тези етапи са четири – ранно детство, детство, юношество и зрялост.
Етапи в детското развитието
От раждането до 6-годишна възраст е етапа, характеризиращ се с “попиващия ум”. В него детето формира своята личост. След него идва моментът, в който детето има нужда да излезе навън, да разшири заобикалящата го среда, да открива, изследва и обогатява знанието си за света, както и, да пита,,защо?”. Това е периодът, който обхваща възрастта между 6 и 12 години и е свързан предимно с развитието на въображението и абстрактното мислене.
Периода на юноществото (12-18г.) много напомня на първия период от живота на детето. Той е време на трансформации, на зараждащото се желание на децата да влияят върху заобикалящата ги среда и да променят света. В тях вече се заражда възрастният, който иска да бъде индивидуална личност, да открие мястото си в обществото и да търси възможности за личен принос към него.
Последният етап от превръщането на детето във възрастен, според д-р Монтесори, обхваща периода от 18 до 24 г., когато вече порасналите деца търсят своята професионална реализация.
В своята практика тя открива, че първите шест години от живота на детето са основополагащи за последващото му развитие, тъй като тогава то изгражда разбирането за себе си и за своя свят. Затова и Монтесори средата е изградена така, че да подпомага децата в тази трудна задача, като им предоставя възможност за учене, който насърчава чувството им за принадлежност, увереност и независимост.
Не времето, прекарано в университета, не толкова преживяванията, които ни се случват в по-зряла възраст, а именно тези първи 6 години от нашия живот са и най-важни за формирането на личността ни, смята още д-р Монтесори, тъй като именно това е моментът, в който хората притежават в най-голяма степен уникалната способност да попиват информация от заобикалящия ги свят. Още повече, че този процес става почти несъзнателно, подтикван от интереса и постепенното осъзнаване на индивида. В първите си шест години децата се адаптират към света, самоизграждат се и учат не по силата на волята, а водени от ествествения си порив да превърнат непознатото в познато. Чрез „попиващото си съзнание“, детето поглъща всичко от заобикалящата го среда и поетите впечатления остават част от него, проникват в съзнанието му и формират психиката му.
Другата забележителна особеност на ранното детство са т.нар. чувствителни периоди. Те отново са характерни за възрастта от раждането до 6 годишна възраст. Това са периоди на особена чувствителност към дадена област, към определени елементи в средата, а децата са водени от невидими импулси и силно желание да изучават всичко около себе си с помощта на сетивата си и стремежа си да бъдат независими.
Чувствителният период е като своеобразен прозорец в развитието на децата, в рамките на които те са способни споннтанно, без усилия и с огромен ентусиазъм да учат и трябва да се използват в максимална степен, тъй като впоследствие наваксването на пропуснатите възможности костват много повече усилия. Пропускайки чувствителните периоди за придобиване и усъвършенстване на умения, пропускаме и възможността тези процеси да се случат по най-естествения, спонтанен и вдъхновяващ за детето начин.
За да се възползваме от тези моменти обаче, е много важно за децата да бъдат създадени предпоставки за това и да наблюдаваме, кога се проявява даден интерес. Осигуряването на среда с достатъчно стимули, активно търсени от детето в конкретния момент от неговото развитие, ще подпомогне когнитивното му израстване. Това лежи и в основата на идеята на д-р Монтесори за т.нар. подготвена среда – всичко в нея трябва да помага на детето за неговата самостоятелност, жажда за учене, изследване и откриване. Среда, която да дава свобода, но едновременно с това да поставя граници и да внушава чувство за ред.
В тази връзка ролята на учителя е изключително важна, тъй като той подготвя и предоставя възможност на детето да се докосне до всички тези ситуации, които да провокират интереса му за нови знания и умения. Наблюдението и идентифицирането на нуждите на детето са от съществено значение, за да бъде то правилно насочено в развитието си. Така ученето се превръща в естествен процес.
„Грижата ни за децата не бива да бъде управлявана от желанието да го накараме да учи, а от стремежа да запазим у него тази светлина, наречена инетлигентност.“ М.Монтесори