Монтесори методът

Какво е Монтесори?

Във времето, в което живеем, има нужда от нов вид образование, което да развива не само академичните знания, но и уникалните човешки умения и способности.

Монтесори методът е базиран на научните наблюдения на д-р Мария Монтесори за начина, по който децата учат от раждането си до превръщането им във възрастни и откритието, че децата жадно попиват информация от заобикалящата ги среда и ако тя предлага достатъчно възможности за учене, процесът се случва от само себе си. Затова и разработеният от нея метод следва естественото развитие на детето, който предполага то да се учи чрез преживявания, сетивност взаимодействие със заобикалящия го свят, практика и опит, а не слушайки наставления и напътствия.

Какви умения развива Монтесори образованието?

Целта на Монтесори образованието е да подкрепя както усвояването на академични знания, така и развитието на социално-емоционални и практически умения. Сред тях са:

• критично мислене и вземане на решения;
• увереност, независимост и самостоятелност;
• отговорност и адаптивност;
• сътрудничество и умения за общуване;
• уважение към себе си, другите и околната среда;
• способност за разрешаване на конфликти;
• интерес към ученето през целия живот.

Все качества, които подготвят детето за справянето с предизвикателствата на реалния живот.

Пътят, който младите хора извървяват, докато станат възрастни, е забележителен, тъй като той засяга както усилията, които те полагат, така и трансформацията, която преживяват. Човешкото узряване отнема около 24 години и всеки един етап е различен от предходния, когато става дума за потребностите и нуждите, които ръководят детето. Във всеки един от тези етапи начинът им на учене е различен. Според д-р Монтесори тези етапи са четири – ранно детство, детство, юношество и зрялост.

Ранно детство – от раждането до 6 години

Този период се характеризира с „попиващия ум”. Детето възприема впечатления от средата си и изгражда основите на личността си и разбирането си за света.

Детство – от 6 до 12 години

На този етап детето се стреми да разшири познанията си за света. То иска да изследва, открива и задава въпроси. Въображението и абстрактното мислене стават все по-важни за ученето.

Юношество – от 12 до 18 години

Този период много напомня на първия период от живота на детето. Той е време на трансформации, на зараждащото се желание на децата да влияят върху заобикалящата ги среда и да променят света. В тях вече се заражда възрастният, който иска да бъде индивидуална личност, да открие мястото си в обществото и да търси възможности за личен принос към него.

Зрялост – от 18 до 24 години

Етапът на превръщането на детето във възрастен. Свързан с навлизането в зрелостта и търсенето на професионална реализация.

Защо са важни първите шест години?

Д-р Монтесори смята, че първите шест години са основополагащи за по-нататъшното развитие на детето. В този период то изгражда разбиране за себе си и за света около себе си. Затова и Монтесори средата е изградена така, че да подпомага децата в тази трудна задача, като им предоставя възможност за учене, който насърчава чувството им за принадлежност, увереност и независимост.

В ранното детство децата усвояват много от това, което виждат и преживяват около себе си. Те се адаптират към света и постепенно превръщат непознатото в познато, водени от любопитството и стремежа си да действат самостоятелно.

Не времето, прекарано в университета, не толкова преживяванията, които ни се случват в по-зряла възраст, а именно тези първи 6 години от нашия живот са и най-важни за формирането на личността ни, смята още д-р Монтесори, тъй като именно това е моментът, в който хората притежават в най-голяма степен уникалната способност да попиват информация от заобикалящия ги свят. Още повече, че този процес става почти несъзнателно, подтикван от интереса и постепенното осъзнаване на индивида. В първите си шест години децата се адаптират към света, самоизграждат се и учат не по силата на волята, а водени от естествения си порив да превърнат непознатото в познато. Чрез „попиващото си съзнание”, детето ,,поглъща” всичко от заобикалящата го среда и поетите впечатления остават част от него, проникват в съзнанието му и формират психиката му.

Попиващият ум и чувствителните периоди

„Попиващият ум” описва способността на малкото дете да възприема впечатления от заобикалящата го среда и да ги включва в изграждането на своето мислене и поведение.

Другата забележителна особеност на ранното детство са т.нар. чувствителни периоди. Те отново са характерни за възрастта от раждането до 6 годишна възраст. Това са периоди на особена чувствителност към дадена област, към определени елементи в средата, а децата са водени от невидими импулси и силно желание да изучават всичко около себе си с помощта на сетивата си и стремежа си да бъдат независими.

Чувствителният период е като своеобразен прозорец в развитието на децата, в рамките на които те са способни спонтанно, без усилия и с огромен ентусиазъм да учат и трябва да се използват в максимална степен, тъй като впоследствие наваксването на пропуснатите възможности костват много повече усилия. Пропускайки чувствителните периоди за придобиване и усъвършенстване на умения, пропускаме и възможността тези процеси да се случат по най-естествения, спонтанен и вдъхновяващ за детето начин.

За да се възползваме от тези моменти обаче, е много важно за децата да бъдат създадени предпоставки за това и да наблюдаваме, кога се проявява даден интерес. Осигуряването на среда с достатъчно стимули, активно търсени от детето в конкретния момент от неговото развитие, ще подпомогне когнитивното му израстване. Това лежи и в основата на идеята на д-р Монтесори за т.нар. подготвена среда – всичко в нея трябва да помага на детето за неговата самостоятелност, жажда за учене, изследване и откриване. Среда, която да дава свобода, но едновременно с това да поставя граници и да внушава чувство за ред.

В тази връзка ролята на учителя е изключително важна, тъй като той подготвя и предоставя възможност на детето да се докосне до всички тези ситуации, които да провокират интереса му за нови знания и умения. Наблюдението и идентифицирането на нуждите на детето са от съществено значение, за да бъде то правилно насочено в развитието си. Така ученето се превръща в естествен процес.