Сензорните преживявания, предоставяни от естествената среда, дават на детето възможност да свърже вътрешния си свят с външния.
Една от основните характеристики на Монтесори образованието е разбирането за влиянието на заобикалящата среда върху развитието на детето, според което възприемането чрез собствените сетивата е от изключителна важност за неговото развитие. С други думи казано, методът Монтесори разчита много на естествената връзка между природата и детското развитие. Именно тя обогатява до голяма степен детските възприятия, като подпомага физическото, социалното, емоционалното и когнитивното развитие на децата, които д-р Мария Монтесори счита за приоритетни дори в сравнение с академичния напредък.
Днес обаче, повечето деца са отдалечени от природата, живеят в големи градове, в които тя се ограничава в рамките на някой парк, или в най-добрия случай до къща с двор. По този начин подрастващите губят връзка с природата и започват да изпитват страх от нея, без да осъзнават, че всъщност именно тя е естествената среда за всяко живо същество. Растящи в градските пространства, те започват да изпитват страх и притеснение от напълно естествени явления като студ, дъжд, топлина, насекоми, вместо да им се наслаждават.
Симптомите за това са много и един от тях е този, че дори след кратка разходка сред природата детето започва да чувства умора, губи интерес и няма достатъчно енергия, за да се наслади на заобикалящия го свят. Ситуацията допълнително се усложнява от факта, че възрастните често без да искат приемат това за нормално, тъй като самите те са загубили връзката си с природата.
Много често, първият контакт на децата с природата всъщност става чрез телевизор, компютър или друго устройство. По този начин всички живи същества стават част от една машина и за тях е много трудно да разберат разликата между това, което е истинско, и това, което не е. Сетивата им се объркват, тъй като са бомбардирани от двуизмерни образи.
Последствия от прекъсването на връзката с естествената среда: Непълноценната връзка прави така, че децата започват да водят заседнал начин на живот и постепенно губят вродените си инстинкти, което води до проблеми като затлъстяване, проблеми със зрението и нарушение в тактилното усещане.
Вратата към природата трябва да бъде отворена за детето от най-ранна възраст. Отговорност на възрастните е да подготвят дейностите в свободното време така, че да бъдат интересни, полезни и да вдъхновяват.
Когато външната среда е добре подготвена, детето е свободно да се движи и да взаимодейства с природата. То успява да развие естествените си движения и сетивата си – наблюдавайки клоните на дърветата, слушайки звуците на гората, вдишвайки аромата на влажната земя или усещайки пясъка под краката си.
Ученето сред природата развива моторните умения, сътрудничеството и креативността на детето. Тези деца имат по-голяма способност да се концентрират, да действат автономно и да се противопоставят на житейските напрежения.
Занимания като грижата за растения и животни развиват чувството на любов и привързаност към природата, доизграждат самочувствието и личната самооценка, позволявайки им да развият своя потенциал в максимална степен.
За да се случи това обаче, природата трябва да бъде нещо повече от изключително събитие в живота на детето – тя трябва да бъде част от ежедневието му. Нека да предоставим на децата реални неща, вместо да им даваме учебници и предмети, пълни с абстрактна информация, затваряйки ги между четири стени.
Затова нека да хванем детето си за ръка и да го оставим да ни води по пътя, по който ще преоткрие заобикалящия го свят през своите очи.
„Детето, което е почувствало силна любов към обкръжението си и към всички живи същества, които са открили радост и ентусиазъм в работата, ни дава основание да се надяваме, че човечеството може да се развива в нова посока.“ – Мария Монтесори