Сензорните преживявания, предоставяни от естествената среда, дават на детето възможност да
свърже вътрешния си свят с външния.
Една от основните характеристики на Монтесори образованието е разбирането за влиянието на
заобикалящата среда върху развитието на детето, според което възприемането чрез собствените
сетива е от изключителна важност за неговото развитие. С други думи казано, методът Монтесори
разчита много на естествената връзка между природата и детското развитие. Именно тя
обогатява до голяма степен детските възприятия, като подпомага физическото, социалното,
емоционалното и когнитивното развитие на децата, които д-р Мария Монтесори счита за
приоритетни дори в сравнение с академичния напредък.
Днес обаче, повечето деца са отдалечени от природата, живеят в големи градове, в които тя се
ограничава в рамките на някой парк, или в най-добрия случай до къща с двор. По този начин
подрастващите губят връзка с природата и започват да изпитват страх от нея, без да осъзнават, че
всъщност именно тя е естествената среда за всяко живо същество среда. Растящи в градските
пространства, те започват да изпитват страх и притеснение от напълно естествени явления като
студ, дъжд, топлина, насекоми, вместо да им се наслаждават. Това неминуемо води до момента, в
който детето затваря вратата към природата без да може да се свърже с нея и се превръща в
затворник на собствените си страхове.
Симптомите за това са много и един от тях е този, че дори след кратка разходка сред природата
детето започва да чувства умора, губи интерес и няма достатъчно енергия, за да се наслади на
заобикалящия го свят. Ситуацията допълнително се усложнява от факта, че възрастните често без
да искат приемат това за нормално,тъй като самите те са загубили връзката си с природата. В
допълнение към това, някои родители дори приемат това развитие с отворени обятия, водени от
разбирането, че детето се отглежда много по-лесно в затворена, контролирана среда.
Много често, първият контакт на децата с природата всъщност става чрез телевизор, компютър
или друго устройство.По този начин всички живи същества стават част от една машина и за тях е
много трудно да разберат разликата между това, което е истинско, и това, което не е. Сетивата им
се объркват, тъй като са бомбардирани от двуизмерни образи на много обекти, които обаче не
могат да докоснат или помиришат. С времето това води до изкривяване на тяхната сетивност,
което пък допълнително засилва процеса на отдръпване от природата.
Последствия от прекъсването на връзката с естествената среда
Непълноценната връзка с природата прави така, че децата започват да водят заседнал начин на
живот и постепенно губят вродените си инстинкти и способности, които пък oт своя страна става
причина за сериозни проблеми като затлъстяване, проблеми със зрението заради изкуствената
светлина и екраните, нарушение в тактилното усещане, което намалява единствено до крайните
фаланги на пръстите, стимулирано най-вече от работата с мобилни устройства. За тях природата се
превръща единствено в картина, която няма инстински смисъл.
Тъй като детето изгражда концепциите си за заобикалящата го среда въз основа на сетивния си
опит, който получава от нея, то губи представа за своето място в естествената екосистема.
Неговите сетива отсъстват от представата, която то изгражда за средата на обитание. Тя става
ограничена и бедна на емоции, тъй като липсват сензорните преживявания, които да я обогатят.
За да назовем нещо, трябва да го познаваме, а за да го опознаем, са ни нужни всичките сетива.
Сензорните преживявания, предоставяни от природата, дават на детето възможност да свърже
вътрешния си свят с външния и когато те отсъстват, то става много по-податливо на чувството за
самота и депресия. Често възрастните виждат тези признаци на депресия и неудовлетворение и се
опитват да ги неутрализират с материални подаръци, които обаче никога не са достатъчни, защото
основната нишка вече е скъсана.
Детето и природата
Вратата към природата трябва да бъде отворена за детето от най-ранна възраст. Отговорност на
възрастните е да подготвят дейностите, които децата извършват в свободното си време, по такъв
начин, че те да бъдат интересни и полезни за тях, да ги вдъхновяват, да възбуждат интереса им и
да питат колкото се може повече. Връзката на детето със заобикалящата го среда през първите
години от живота му ще постави основите на неговото самосъздаване – начина, по който се
движи, начина, по който общува с другите, по който изразява емоции си, способността да ги
идентифицира, да ги изразява и да се справя с тях , умението да разбира заобикалящата го среда
и да прави избори, за които да поема отговорност.
Когато външната среда е добре подготвена, детето е свободно да се движи и да взаимодейства с
природата. То успява да развие естествените си движения и сетивата си. Но най-важното е, че то
ще може да отнася всичко, което вижда, към собствения си опит.
Когато детето наблюдава как се движат клоните на дърветата и листата се люлеят от вятъра,
детето развива зрението си. Когато чува множеството звуци на природата, това стимулира
неговият слух. Поемайки аромата на влажната земя след дъжд или уханието на пролетните цветя,
неговото обоняние се пробужда и развива. Усещането на пясъка по босите му крака или полъха на
вятъра в разгара на лятото, вкусът на зрял плод или стрък прясна мента го даряват с нови
усещания, които обогатяват опита му и знанието за света.
Ученето сред природата развива моторните умения, сътрудничеството и креативносттана детето.
Тези деца имат по-голяма способност да се концентрират, да действат автономно и да се
противопоставят на житейските напрежения. Те също показват по-голяма склонност към
съпричастност и състрадателност при общуването с другите. По-склонни са да развият грижовно
отношение към околната среда и положителни екологични навици.
С времето различни други дейности, свързани с природата, добавят допълнителни предимства в
изграждането на детето като личност. Занимания като грижата за растения и животни, работа
свързана с опазване и грижа за околната среда развива чувството на любов и привързаност към
природата и доизгражда самочувствието и личната самооценка на децата. Всички тези
преживявания ще позволят на децата да развият своя потенциал в максимална степен и един ден
да се превърнат в завършени личности.
За да се случи това обаче, природата трябва да бъде нещо повече от изключително събитие в
живота на детето. Тя трябва да бъде част от ежедневието му, а организираната външна среда е
ключът. Излизайки сред природата то се слива със света. Нека да предоставим на децата реални
неща, вместо да им даваме учебници и предмети пълни с абстрактна информация, като ги
затваряме между четири стени.
Затова нека да хванем детето си за ръка и да го оставим да ни води по пътя, по който ще
преоткрие заобикалящия го свят през своите очи. Ние вярвяме, че с всяко дете което се ражда, се
раждат и нови надежди и обещания, а тези надежди и обещания са нашето предизвикателство.
,,Детето, което е почувствало силна любов към обкръжението си и към всички живи
същества, които са открили радост и ентусиазъм в работата, ни дава основание да се
надяваме, че човечеството може да се развива в нова посока. ‘’ – Мария Монтесори